Как нискотарифните авиокомпании предлагат толкова ниски цени?

RyanAir

Запитвали ли сте се защо за една и съща дестинация и еднакви дати нискотарифните авиолинии като WizzAir, RyanAir, EasyJet и други често дават тарифи няколко пъти по-евтини от традиционните превозвачи? Някои хора мислят, че се постига с ползване на стари самолети, че се пести от поддръжката им, че се плаща малко на персонала и т.н. Други са по-близо до истината, отчитайки, че нискотарифните превозвачи често не летят до основното за крайната дестинация летище и обръщат внимание на не особено удобните часове на излитане и/или кацане. Отговорът обаче има много аспекти и в тази статия ще ги разгледаме в известен детайл.

Накратко – нискобюджетните авиолинии взимат всяка скъпа част от даден полет и я правят по-евтина. Резултатът е, че особено в Европа, по много дестинации нискотарифните превозвачи предлагат цени няколко пъти по-ниски от тези на традиционните авиолинии, както може да се види от скрийншота отдолу:

Цени на самолетни билети до Лондон

Нека видим и точно как става това. Най-важното неща за една авиокомпания са

Самолетите

В годините след атентатите от 11 септември 2001 година, ръстът на повечето авиокомпании се забавя или спира, като повечето компании се борят за оцеляването си. В същото време RyanAir процъфтява и прави огромна поръчка за 151 самолета тип Boeing 737 на невероятно ниски цени. Такива обстоятелства, за щастие, не са чести, но бюджетните авиолинии могат да направят голяма поръчка за нови самолети по всяко време, което означава и голяма отстъпка от цената.

Може би ви се струва странно, че бюджетните авиолинии купуват чисто нови самолети, но тъй като новите самолети са по-ефективни и съответно харчат по-малко гориво, то разликата в цената се изплаща с времето. Ето защо средната възраст на флота на нискотарифните превозвачи е много под тази на останалите. Средната възраст на флота на EasyJet е 4 години, на JetBlue е 4.7 години, на RyanAir е 5 години, а на Spirit Airlines – 5.7 години. Същите цифри за KLM, AirFrance и Lufthansa са съответно 9.4 години, 11.5 години и 12.4 години.

Нискотарифните превозвачи също така обикновено имат само един тип самолет. RyanAir – Boeing 737, a EasyJet и WizzAir ни возят на Airbus A320. Това, освен до по-големи отстъпки от цената, означава също, че пилотите, екипажа, механиците и наземния екипаж трябва да бъдат обучени само за един тип самолет, което пести огромни разходи.

Оборудване на самолетите

В самите самолети бюджетните авиокомпании избягват лукса. Например в RyanAir седалките не могат да се накланят, което сваля първоначалната цена и разходите за поддръжка. На гърба на седалките няма джобове, което означава, че на екипажа ще отнеме по-малко време да подготви самолета между два полета.

Екипажи

Кабинният екипаж често е в началото на кариерата си и получава малко обучение. Разбира се, задължителните инструктажи, свързани с безопасността се минават, но обучението по грижа за клиента е минимално. Също така екипажа често изпълнява множество роли. Докато са на земята, част от екипажа може да проверява билети, докато останалите почистват самолета. По този начин се елиминират няколко позиции, за които иначе биха плащали заплати и осигуровки. На борда екипажа е отговорен за храната и водата, а те рядко са безплатни.

Продажбите на борда

Продажбите на борда са нелош начин да се осигурят допълнителни приходи, като повечето компании оперират като безмитни магазини на борда, а RyanAir продава дори лотарийни билети!

Летища и време на полета

Никога няма да видите RyanAir да лети до основни летища като Лондон-Хийтроу или Париж-Шарл де Гол. Летищата имат определен капацитет на полети, които техните писти и наземни съоражения могат да поемат, така че таксита за ползването на този капацитет растат с нарастване на търсенето. Ето защо често бюджетните авиолинии летят до вторични летища, като за Лондон това са Гетуик, Лутън и Станстед. За Париж това често е Бюве, като летището е на 80 минути с автобус от Париж и технически се намира в различна област на страната.

В много случаи RyanAir и другите нискотарифни оператори са единствените или почти единствените, ползващи летището, което им дава огромно предимство при преговорите. Те често взимат малки регионални летища и ги ребрандират, изисквайки ниски такси, тъй като ако си тръгнат оттам, летището загива.

Ако за дадена дестинация няма удобно алтернативно летище, нискотарифните авиолинии ще летят до основното летище, но най-често в по-малко натоварените, съответно и по-неудобни, часове на денонощието. Тогава таксите за кацане за ниски, а вероятността за забавяния на самолети – по-малка.

В повечето случаи при кацане няма да достигнете до сградата на летището по ръкав, а ще бъдете извозени с автобус или дори пеша (за малки летища), тъй като ползването на ръкав се заплаща по-скъпо.

Летателни часове

Бюджетните авиолинии летят нон-стоп, 24 часа в денонощието. Например, за един ден, един самолет лети от Брюксел до Копенхаген, от Копенхаген до Брюксел, от Брюксел до Прага, от Прага до Брюксел, от Брюксел до Ним, от Ним до Брюксел, от Брюксел до Тревиозо, от Тревиозо до Брюксел. Това са общо 8 полета за 24 часа.

За евтините полети спомага малкото време между кацане и излитане – обикновено не повече от 45 минути, което понякога води до закъснения и оставя много малко време за почистване на самолета. Това обаче означава, че самолетът прави пари нон-стоп, а пасажерите не плащат допълнително за времето, в което самолетът не лети.

Моделът от Точка до Точка

Повечето традиционни авиолинии имат т.нар. хъбове, или центрове, от които излитат и кацат повечето им самолети. За British Airways това е Лондон, за AirFrance – Париж, за KLM – Амстердам и т.н. За да стигнете където и да е, с тези авиолинии, трябва да се свържете през центъра им. Например, полетът то Рен до Ница не е директен, а става с прекачване в Париж.

Бюждетните авиолинии се стараят да обслужват с директни полети много двойки дестинации. Това също така означава, че много от дестинациите имат полети само няколко дни в седмицата.

Най-евтините авиолинии дори не позволяват връзка между техни полети, тъй като трансфера означава допълнителни разходи за прехвърляне на багаж, по-сложна билетна система и компенсиране на клиенти в случай, че първия им полет закъснее и не успеят да хванат връзката си.

Билетите

Почти е невъзможно да получите самолетен билет от жив човек, когато става въпрос за нискотарифна компания. RyanAir таксува 45 евро, ако не си разпечатате билета вкъщи, а EasyJet и други превозвачи използват изцяло автоматизирани гишета, което отново намаля разходите за персонал.

Колко пари всъщност правят нискотарифните превозвачи?

Маржът не печалба на повечето нискотарифни авиокомпании е няколко пъти по-висок от този на традиционните. Например маржът на EasyJet е 11.5%, на WizzAir 10.2%, на RyanAir цели 24.1%! За сравнение маржът на Lufthansa е около 4%, на British Airways е 7%, а на Air France само 2.15%.

В допълнение на горните неща, традиционните авиолинии изпитват трудности да развиват мрежата си, тъй като всяка нова отсечка, която искат да покрият, трябва да има значителен пътникопоток, защото основните им клиенти са пътуващите по бизнес. Тъй като бюджетните авиолинии са ориентирани повече към туристите, всяка линия, която отворят, става автоматично популярна дестинация, просто защото е възможно да се стигне дотам с много евтини полети.

Традиционните авиокомпании се опитват да конкурират бюджетните превозвачи през годините, като създават дъщерни компании, които да оперират като нискотарифни такива. Transvania на AirFrance и Eurowings на Lufthansa са такива примери, но и двете губят огромни количества пари. Това, което европейските превозвачи забравят, е че американските им колеги вече са минали по този път. Delta Airlines създава Song, която се проваля. US Airways създава Metrojet – друг провал. United Airways създават Shuttle – още един провал и фалит, след което следва нов опит – Ted, който отново свършва с провал.

Причината RyanAir, Easyjet и WizzAir да успяват там, където други се провалят е техния размер, броя самолети и възможността им да преговарят от позиция на силата. От гледна точка на нас, пътниците, всяка конкуренция между авиокомпаниите, дори и провалените опити за нискобюджетни превозвачи, е полезна, тъй като сваля цените на самолетните билети.