Category Archives: Забележителности

Топ европейски ресторанти, доказали се през вековете

В Европа има немалко ресторанти, които са доказали архитектурните, кулинарните и маркетинговите си качества и са устояли на времето. Днес те продължават да предлагат един добър начин да се насладите на уникална атмосфера, докато похапвате традиционни кулинарни изкушения.

 

 

Ето някои от най-забележителните ресторанти, пропити с история, на „Стария континент“:

Sobrino de Botin, Мадрид, Испания

Ресторантът Собрино де Ботин държи рекорд за най-стар ресторант според книгата на Гинес. Той е открит през 1725 година и се намира в Мадрид. Архитектурата и интериорът му са впечатляващи и със сигурност ще ви пренесат в други времена. За съжаление храната не е от най-високо качество, но пък това е място, което си струва да се посети веднъж в живота. На този линк можете да си запазите маса, да прочетете ревюта на английски, да видите снимки на ресторанта и храната (езикът на сайта се сменя горе вдясно).

Wierzynek Restaurant, Краков, Полша

Wierzynek Restaurant, който отваря врати още през 1364 година, се намира в старинния град на Краков в Полша. Той предлага традиционна полска кухня и впечатляваща атмосфера. Ресторантът, който се разпростира на два етажа, има градина, както и няколко зали, всяка от които има собствена интересна атмосфера и идея зад оформлението – Рицарска зала, Залата с часовниците, Помпейска зала и други. Всички тях можете да разгледате тук. За резервация: http://en.wierzynek.pl/reservation-form.html

Gallopin, Париж, Франция

Един от многото ресторанти с история в Париж, Gallopin е открит през 1876 година от Gustave Gallopin. Смята се, че барът му е първият американски бар в Европа. Мястото предлага изискана кухня и лъскав и елегантен интериор. Всяка една от залите имат собствено излъчване и подход към изграждането на интериора. Ресторантът предлага обедно меню, както и детско меню. Резервации могат да се направят онлайн тук или на официалния сайт.

St. Peter Stiftskeller, Залцбург, Австрия

Stiftskeller_salzburg

Според много източници най-старият ресторант в Европа е St. Peter Stifskeller в Залцбург, който е част от Бенедиктския манастир в най-старата част на Залцбург, Австрия. Първото споменаване на това забележително място е от 803 година. Ресторантът е в бароков стил и е една от последните концертни зали в Залцбург, в които все още е позволено да се палят свещи. Залата да хранене има уникална атмосфера и е задължително място за всеки почитател на барока, историята и Моцарт. Защо Моцарт? В този единствен по рода си ресторант се организират и вечери на музиката на Моцарт (живо изпълнение), които се правят в атмосфера, подходяща за 18 век – със запалени свещи, стари рецепти и музиканти, облечени в автентични костюми. Цените също са доста прилични, имайки предвид какво получавате срещу тях, а концертите се състоят целогодишно. В официалния сайт можете да разгледате менюто, напитките, както и да научите повече за ресторанта.

Criterion Restaurant, Лондон, Великобритания

Criterion_Restaurant,_London_01  Criterion_Restaurant,_London_22

Престижният ресторант Criterion започва работа през 1873 година. Той се намира в центъра на Лондон с изглед към площад Пикадили. Ресторантът е изключително популярен и дори е споменат в първия роман за Шерлок Холмс. В него се организират сватби, коледни празненства и други частни събития, а менюто му включва всичко от закуска, през обяд и следобеден чай, до вечеря. На официалния сайт можете да видите 360-градусови снимки на залите и входа.

Редакция на 26.12.2015: Декември 2015-та година ресторантът затвори врати.

Лукс и височини в Дубай

Обединените Арабски Емирства се състоят от седем емирства – едно от тях е Дубай със столица Дубай. Градът се намира на брега на Персийския залив, а площта извън него е слабо населена. През 2010-та има население от малко над милион и половина жители. Официалният език е арабският, но се говорят още английски, хинду, персийски и други. Официалната религия е ислямът.

Дубай е известен с добива си на нефт, банковото си дело, пристанищата си, както и с изключително развития си туризъм.

В града можете да се разходите из традиционните пазари (сукове), да посетите Музея на Дубай, Двореца на шейха, Палмовите острови, джамията Шейх Зайед, островът Яс, Градината на чудесата, както и много други традиционни и съвременни сгради и атракции.

Хотел Атлантис

Всеки, който е запознат поне малко с държавата, знае за невероятно скъпите и луксозни сгради с накичени интериори, които се строят там. Огромните инвестиции са довели до това в крайна сметка емирството да се превърне в една от най-предпочитаните дестинации за туризъм в световен мащаб. Ако обичате скъпите и лъскави неща, петзвездното обслужване и разкоша, както и невероятните гледки отвисоко, ето какво непременно трябва да посетите при следващото си пътуване към Дубай.

Бурж ал Араб

Бурж ал Араб (арабски برج العرب‎, бълг. Кулата на арабите) е луксозен хотел, завършен през 1999 година. Той е третият най-висок хотел в света. Проектът е на британския архитект Том Райт и е струвал около 650 милиона щатски долара. 60-етажната сграда се намира на изкуствен остров и погледната от едната страна прилича на кръст (поради което шейхът, собственик на хотела, е забранил снимането му от тази страна). Макар системата за оценяване на хотели да е 5-звездна, Бурж ал Араб е единственият хотел в света, известен като „7-звезден“ (конкуриран е само от хотел в Абу Даби, който също понякога е наричан така). При луксозната архитектура и обслужване обаче, не е трудно това да се приеме за вярно.

Един от най-големите символи на хотела е тенис игрището, което почти буквално лети на 300 метра над земята. Най-известната среща, която се е състояла на него, е между Роджър Федерер и Андре Агаси през 2005 година. E, трябва да се отбележи, че това всъщност не е тенис игрище, а площадка за хеликоптери, която се раззеленява само когато хотелът има нужда от реклама. Посетители там не се допускат, освен ако пристигат или излитат с хеликоптер.

  

Ако искате да прекарате една нощ в Бурж ал Араб, то ще трябва да си предвидите между 1000 и 15 000 щатски долара (а за Кралския апартамент – 28 000). Не се отчайвайте обаче – можете да се насладите на следобеден чай със страхотна гледка към града само за 100-150 евра.

Ако си наемете стая ще се радвате на личен автомобил и прислуга, но ще трябва и да сте щедри с бакшишите. Хотелът предлага също спа, масажи и всякакви луксове и удобства.

Бурж Халифа

Бурж Халифа (на арабски برج خليفة), позната още като Бурж Дубай, е най-високата сграда в света – 828 метра. Тя съдържа 160 обитаеми етажа, а в нея се намират и най-високо разположените ресторант, джамия и плувен басейн в света. Небостъргачът е завършен през 2010 година и е част от комплекса Даунтаун Дубай. Проектът е изработен от група американски специалисти, сред които архитектът Ейдриан Смит и конструкторът Уилям Бейкър. Сумата, която поръчителите са платили за изграждането на сградата, е около 1,5 милиарда щатски долара.

Цените на билетите за достъп до върха на кулата варират между 32 евра и 125 евра, като за деца са по-ниски, а за под 4 годишни няма такса. Цените зависят от това по кое време на денонощието и в кой ден ще изберете да направите посещението си, както и на кое от двете нива с гледка. Билети могат да се закупят предварително за определен ден и час, като се прави отстъпка от цената. Ако не сте съобразили графика си с изкачването на кулата, но все пак искате да го направите без да чакате, можете да си вземете по-скъп билет. Нивата, които се посещават заради гледката си са две – At the Top и At the Top SKY.

Между 163-те етажа, които се използват от посетителите, можете да се придвижвате с двуетажни асансьори, които са 57 на брой, или с някой от 8-те ескалатора. Асансьорите побират по 12-14 души, а най-бързите се движат с 10 м/сек. Рекордът за скорост все още принадлежи на небостъргачът Тайпе 101 – почти 17 м/сек.

Стигнете ли до горе, освен на уникалната гледка към града, ще се насладите и на поглед отгоре към парка на кулата, който включва огромни фонтани, градинки, пътеки, оградени с палми, цветя и дървета. Всичко това е организирано в композиции от геометрични форми, вдъхновени, също като самата сграда, от симетрията на пустинното цвете Hymenocallis.

burj-al-arab-545386_1280

 

dubai-435412_1280

cityscape-637990_1280

 

Музеите, които трябва да посетите, част I

Лувъра, Париж

Musée du Louvre на френски, в България е познат просто като Лувъра. Музеят е един от най-големите (60 600 м²) и най-посещавани в света. Сградата му, която се намира на р. Сена в Париж, първо е служила за крепост през 12 век, а после е използвана за кралска резиденция. Отваря врати като музей през 1793 година по време на Френската революция. Руините от първата крепост могат още да се видят под Залата на кариатидите. Сградата е разширявана многократно, докато достигне сегашните си размери. През 1989 година е зъвършена стъклената пирамида, която се превръща в символ на музея.

В музея се намират колекции от Древен Египет, Гърция, Етрусия и Рим, Близкия изток, Ислямско изкуство и други. В момента (до 20 юли 2015г.) са изложени и български съкровища, съдържащи общо 1628 предмета. Изложбата се казва „Антична Тракия. Одриското царство“ и сред най-впечатлявящите експонати в нея са Панагюрското, Рогозенското, Боровското и Летнишкото съкровище, както и предмети от гробницата на Севт III. Те са разположени в четири зали и се очаква да бъдят видени от над 4 милиона посетители.

Други изложби в момента са на Йожен-Дьолакроа (до 30 юни), Пусин и Бог (до 29 юни), Свети изображения (до 29 юни) и други.

Цената на билета е 12 евра. Билети можете да закупите предварително от тук.

Гугенхайм, Билбао

architecture-731822_1280

Гугенхайм има може би най-разпознаваемата музейна сграда в света, проектирана от Франк Гери. Сигурно сте виждали нейни снимки върху картички, календари, а стилът на Гери е осмян дори и в популярната американска анимация „Семейство Симпсън“.

Музеят се намира в Билбао, Испания, но се е превърнал в символ на съвременната архитектура в световен мащаб. Сградата му е считана за революционна творба на съвременната архитектурата и през 2010-та е обявена за най-важното събитие в архитектурата за последните 30 години.

Той отваря врати през 1997 година и има площ от 23 783 м². Част от постоянните му изложби са картини на Анди Уорхол, Марк Ротко, Ричард Сера и много други. В музея са изложени и немалко творби, създадени специално за него, имайки предвид уникалния му интериор. Това са работи на Франческо Клементе, Джени Холцер, Ричард Лонг и Сол Люит.

Bilbao_-_Guggenheim_12 

Като цяло музеят е ориентиран към творби и инсталации в авангарден или абстрактен стил, правени конкретно за излагане на неговата площ. Някои от по-забележителните са „Кученце“ и „Лалета“ на Джеф Кунс, „Змия“ и „Въпросът с времето“ на Ричард Сера.

Временни изложби, които можете да видите съответно до 5-ти и 7-ми юни 2015 година, са на Kimsooja от Корея и Ники дьо Сен Фал.

Музейният остров, Берлин

berlin-339060_1280 

В столицата на Германия, Берлин, има над 150 музея. Пет от тях се намират на един остров – Museumsinsel и от 1999 са част от културното наследство на ЮНЕСКО. Това са Старият музей, Новият музей, Старата национална галерия, музеите Боде и Пергамон. Редом с тях на острова могат да се разгледат градината Лустгартен (от немски Градината на удоволствията), Берлинската катедрала и други забележителности от културно и историческо значение.

Старата национална галерия (Alte Nationalgalerie) впечатлява с външната си архитектура, която буквално ѝ позволява да се издигне над останалите сгради, благодарение на красивите стълби, които водят до входа ѝ. Проектът е вдъхновен от Атинския акропол и е създаден от Фридрих Щилер. В него са представени работи от епохата на Класицизма, Романтизма, стила Бидермайер, Импресионизма и ранния Модернизъм.

Музеят Пергамон (Pergamonmuseum) е в процес на реставрация до 2019 година, като в момента някои от залите му са завършени, а други са затворени за подновителните дейности. Завършени са Фризът на Пергамон и Пазарната порта на Милет. Олтарът на Пергамон ще бъде затворен до края на реставрацията.

Музеят Боде (Bode-Museum) приключва своята реставрация през 2006 година. В него можете да разгледате скулптури и съкровища от Византийската империя и колекция с нумизматични монети.

Новият музей (Neues Museum), от своя страна, излага на показ експонати от Египетския музей и от Праисторическия музей.

Старият музей (Altes Museum) се помещава в неокласическа сграда. В него са изложени колекции антики и златни съкровища от гръцкото и римското изкуство.

Музеите във Ватикана

800px-Relief_of_CoA_of_Pope_Gregorius_XIII,_Gallery_of_the_geographic_maps,_part_of_the_ceiling,_Vatican_City_2 800px-LATIUM_ET_SABINA_pic1

Историята на музеите започва през 16 век, когато са учредени от папа Юлий II. Те се намират в града-държава Ватикана, който е изцяло заобиколен от Рим. Първото произведение на изкуството, закупено за музеите, е скулптурата „Лаокоон и синовете му“. В галерията на музея (Пинакотеката) могат да се видят творби на Микеланджело, Рафаело и Фра Анджелико.

Част от папските музеи са:

Пио-Климентине, кръстен на двамата папи, които са го основали през 1771 година. В него се намират творби от римското и гръцкото изкуство – саркофази, мозайки, бюстове, скулптури, както и галерия с маски.

Етруският музей, основан през 1837 година от папа Григорий XVI, съдържа осем зали с археологически находки от етруското изкуство.

Същият папа по-късно учредява и Египетския музей, в който са изложени артефакти от древен Египет, както и бас релефи, скулптури и мозайки от римското изкуство.

Разбира се, ако решите да посетите Ватиканските музеи, трябва непременно да отделите време и за Сикстинската капела, дело на Микеланджело, Ботичели и други.

Карта с информация за всички музеи на английски.

Музеите работят от понеделник до събота, а всяка последна неделя от месеца са отворени безплатно за посещения (освен когато съвпада с Великден). Цените на билетите варират от 4 евра (за деца) до 16 евра (за възрастни). На страницата за купуване на билети онлайн можете да видите списък с туровете, развлеченията и образователните събития, които се предлагат. Те включват закуска в музеите, аудио турове, тур с гид – индивидуален или в група, образователни турове, турове за студентски групи и други.

 

Уестминстърският дворец (Парламентът в Лондон)

Парламентът в Лондон е построен в сегашния си вид в рамките на 30 години след като през 1834 година изгаря старата сграда. През 36-та година се взима решение Парламентът да бъде в готически стил по проект на сър Чарлс Бари. Най-високата от трите емблематични кули е Виктория Тауър – 98.5 м. Биг Бен също е част от сградния комплекс, можете да чуете камбаните му на всеки 15 минути. Най-ниската от трите кули е Октагоналната Централна кула с височина 91.4 м. Сградният комплекс включва и градини, а по сградите можете да видите красиви каменни резби и скулптури, както и фрески.

800px-Victoria_Tower_London_April_2006_006

Кулата Виктория

Кулата Виктория дълго време е била най-високата четириъгълна сграда в света. Първоначално е проектирана като кралски вход и хранилище на документи. В момента се използва като склад за архивите. Поради важността си кулата е богато украсена с каменни скулпури и резби, включващи важни за местното население светци, статуя на кралица Виктория, както и алегорични фигури на Правосъдието и Милостта. Първата завършена от трите кули е Централната, чието първоначално предназначение е да служи като комин. Най-известната кула е часовниковата – Биг Бен, която е построена през 1858г. Голямата камбана в кулата е третата най-голяма във Великобритания и тежи 13,76 тона, диаметърът ѝ е 2,74 м.

Кулата Биг Бен

Историята на лондонския парламент включва множество атентати. Вдъхновилият част от популярния филм „В като Вендета“ атентат, известен на местните като The Gunpowder Plot (Барутният заговор), се случва през 1605 година. Конспирацията е замислена от група римокатолици, включваща Гай Фокс, които искат да върнат католицизма в Англия като убият протестантския крал Джеймс I-ви. Парламентът претърпява големи поражения и по време на Втората световна война, когато е бомбандиран многократно. Най-скорошното нахлуване в Уестминстърския дворец е от 2009-та година. Тогава група активисти на Грийнпийс, около 40 души, се изкачва на покрива на Уестминстърската зала, за да изиска приемането на политики за борба с изменението на климата. Част от тях слизат след няколко часа, а останалите прекарват нощта на покрива.

Какво трябва да знаем при посещение

За пушачите имаме неприятна новина – пушенето в Камарата на общините е забранено от 17 век, а от 2005 година се забранява навсякъде на площта на двореца. Животни не се допускат, с изключение на кучета-водачи за слепите.

По случай 800 години от подписването на Магна Харта и 750 години от парламента на Де Монтфорт през 2015 година ще бъдат организирани редица събития, наречени Parliament in the Making.

Как да разгледаме Уестминстърския дворец

  • Предлага се аудио-тур, който обхваща Камарата на лордовете и Камарата на общините. Отнема 60-75 минути и е без водач. Цените са от 7.20 до 18 паунда на човек.
  • Обиколка с водач струва между 10 и 25 паунда и включва приблизително същите помещения. За нея трябва да отделите около 90 минути.
  • Обиколка със следобеден чай е комбинация от един от двата гореспоменати тура и почерпка на Terrace Pavilion, която е част от Камарата на общините. Обиколката и следобедната закуска трябва да се състоят в същия ден и да се запазят поне 72 часа предварително. За хора, които предпочитат вегетарианско или безглутеново меню, това трябва да се съобщи при резервацията. Веганско меню не се предлага.
  • Кралство и разкош в Камарата на лордовете е обиколка, посветена на изкуството и декорациите в Камарата на лордовете. По време на нея можете да разгледате редица картини, фрески, статуи, тронове, камини и мебели в рамките на 75 минути. Цените са между 30 и 35 паунда на човек.
  • Друга специфична обиколка се фокусира върху архитектурата и „Жените в парламента“ – изложба, включваща портрет на Маргарет Тачър и други картини, графики, скулптури и фотографии, изследващи ролята на жените в английския парламент. Изложбата се намира в Portcullis House, единствената сграда в парламента, построена след 19 век – официално отваря врати през 2001 година.

Обиколките са възможни всяка събота през цялата година и повечето почивни дни за парламента (като Коледа, Великден и други). Посетителите се пускат на всеки 15 или 20 минути между 9:20 и 16:30 часа.

Децата под 5 години и придружителите на хора с увреждания не подлежат на таксуване, но трябва да им бъде издаден билет.

Туровете могат да бъдат с променени часове и дати или отменени поради естеството на сградите, които се използват по предназначение.

Телефон за резервации на билети за обиколките (английски) : +44 (0)20 7219 4114

Информацията е актуална към 2015 година.

Саграда Фамилия, Барселона, Испания

Ако може да се каже нещо за световноизвестното произведение на архитектурното изкуство – „Саграда Фамилия“ (La Sagrada Familia), то е, че веднъж видял я, човек не може да я забрави. Дори и впечатленията да са противоречиви, църквата в строеж в сърцето на Барселона, Испания, със сигурност е една от най-странните и впечатляващи сгради, построени от човека. И това е въпреки частично опасващите я скелета и надвисналите кранове.

Сградата е проектирана от Антони Гауди в края на 19-ти век, а строежът започва през 1882 година и е вероятно най-дългият в историята на строителството. По въпроса за скоростта на изграждането самият творец обичал да казва: „Моят клиент не бърза.“ Строителните работи спират на няколко пъти. За първи път това се случва след нелепата смърт на Гауди през 1926 години, когао са готови около 15-25% от строителните работи.

След смъртта му с помощта на други архитекти, но следвайки скиците на Гауди, строежът на Саграда Фамилия се възобновява. Работата върви бавно, защото се разчита на финансиране основно чрез дарения. Изграждането е прекъснато за втори път по време на Гражданската война. Към момента строителството се финансира в известна част от входните такси.

През 2010 г. папа Бенедикт XVI не се посвенява да освети и обяви за базилика все още непостроената сграда, вероятно опасявайки се да не е твърде късно когато бъде завършена. Тя е и част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Архитектурният стил на сградата се определя като съчетание на формите, характерни за готиката и тези, типични за арт нуво. Формите са типични за Гауди – взети от природата елементи, преплетени по невиждан до момента начин. Не е пропуснал и керамиката, с която всеки, посетил парка Гюел е запознат. Детайлът е изумителен на места. Сцените по външните стени изобразяват библейски истории.

Фасадата на входа се каза „фасада на страстта“. Името идва от „Страстите Христови“ и изобразява болката, жертвата и смъртта му. Фасадата гледа на запад и така приема последните лъчи на залязващото слънце. Чрез мрака и сенките на нощта се засилва символиката – тъмната част от живота на Христос. Фасадата „Рождество“ е в задната част на храма и изобразява раждането на Христос. Символиката на изображенията над трите входа на църквата изобразява вяра, милосърдие и надежда. Тази фасада гледа на изток, откъдето изгрява слънцето. Преплитането на „езическа“ митология с християнската такава е особено очевидно при Гауди.

„Фасадата на славата“ е третата фасада, която трябва да гледа на юг, но тя е в по-ранен стадий на строителството от други две. В оригиналния дизайн сградата има 18 кули, представляващи във възходяща височина – дванайсетте апостола, Дева Мария, четирите Евангелиста и Исус Христос.

Посетителите могат да видят двете завършени фасади, да влязат в самата сграда и дори да се качат в две от кулите (задължително го направете, гледката си заслужава).

Очаква се „Саграда фамилия“ да бъде завършена през 2026 г., когато се навършват 100 години от смъртта на гениалния каталунски архитект Антони Гауди. На видеото отдолу може да видите как ще изглежда след като бъде завършена, на фона на Барселона. На официалният сайт на Саграда Фамилия можете да видите как върви строежа, както и да закупите билет за посещение онлайн.

Следват снимки – кликнете за пълен размер!

Саграда Фамилия - предна фасада

Саграда Фамилия – предна фасада

Саграда Фамилия - предна фасада

Саграда Фамилия – предна фасада

Саграда Фамилия - задна фасада

Саграда Фамилия – задна фасада

Детайл от задната фасада

Детайл от задната фасада

 

 

7-те най-интересни подземни градове в света

Под повърхността на Земята e чудесно място за бягство от летните жеги и от зимните студове. Това е класация на най-интригуващите обитавани и необитавани подземни градове в Европа, Северна Америка, Азия и Австралия.

 

7. Кубър Педи, Австралия

Под повърхността на пустинята Виктория се намира Кубър Педи (англ. Coober Pedy), известен с огромните си находища на опал – най-големите в света. Поради високите дневни температури, стигащи до 50 градуса, хората в района няма как да живеят добре над земята, затова са били принудени да си създадат живот под нея. През 2011 година в града са живели 1 695 души, сред които и 275 коренно население. Той съдържа всичко необходимо за протичането на нормалния живот на хората – жилища, ресторанти, магазини, барове, галерии, хотели, църква, музей, както и, разбира се, мини.

6. РЕЗО, Монреал, Канада

Ежедневно подземният комплекс РЕЗО (англ. RESO, фр. La Ville Souterraine) в Канада се използва от над 250 000 души, като през зимата достигат до 500 000. Той се намира в Монреал, провинцията Квебек, и съдържа магазини, ресторанти, хотели и галерии. Оказва се нещо като огромен шопинг център, който позволява на хората да обиколят по-голямата част от площта на Монреал без да излизат на повърхността – което може да бъде много удобно по време на студените канадски зими. Тунелите на подземния град са с дължина над 32 километра и се разпростират върху около 7 км². В него може да се влезе през 120 входа. РЕЗО се смята за най-големият подземен комплекс в света.

 

5. Киш, Иран

Киш (перс. کیش‎ , англ. Kish) е остров в Персийския залив, застроен с центрове за пазаруване и луксозни плажове. Това обаче, което го прави интересен за нашата класация, е подземният му град, който всъщност по предназначение е акведукт. Той е построен преди 2500 години, а в момента е частично отворен за туристи. Подземието заема около 10 000 м² и се намира 16 км под земята. Намира се в средата на единствения в света коралов остров, поради което таванът му, на височина 8 метра, е изработен от миди и корали. За бъдещето на града е изработен амбициозен план, който със сигурност ще го превърне в голяма атракция в световен мащаб.

4. ПАТ, Торонто, Канада

  

В Канада има множество подземни комплекси и подобно на Монреал, Торонто също има своята мрежа от подземни тунели. Тези тунели, познати на местните като PATH, са с дължина 29 км и покриват площ от 371,600 м². През тях преминават на ден по 100 000 души на път за работа и хиляди туристи. Застроени са с магазини, места за културни събития и други. Заради големината си градът присъства в книгата на Гинес с рекорд за най-голяма подземна търговска площ. Неговите тунели свързват над 50 офис сгради, шест метро станции, осем хотела и около 1200 магазина. ПАТ е чудесен начин за пешеходците да се придвижват из града без да се притесняват от задръствания и коли, както и да се спасят от студените зими. През август 2014 година градът претърпява разширение, което го приближава до бреговата линия на Торонто.

3. Пилзен, Чехия

Под град Пилзен (на чешки Plzeň) в Чехия се намират подземия, известни като историческите подземия на Пилзен. Коридорите му са с дължина 20 км, като в тях има множество мазета и кладенци, в миналото използвани за съхранение на храна, а може би и като аварийни изходи в случай на атака над града. Една легенда гласи, че в стените на подземните изби е вградено съкровище.

2. Деринкую, Кападокия, Турция

Регионът Кападокия в Турция е познат с множеството си подземни градове, но Деринкую (на турски Derinkuyu) е с най-голяма дълбочина от тях. Състои се от 18 етажа, достигащи дълбочина 85 метра. Смята се, че градът побира над 20 000 души. Подземната мрежа от тунели и стаи включва жилища, кладенци, складове, параклиси, общи части и други. Градът е отворен за посетители през 1965 г, но само малка част от него може да бъде видяна.

1. Солна мина Величка, Краков, Полша

Солната мина Величка (на полски Kopalnia soli Wieliczka) се намира в Краков, Полша, и понастоящем е под закрила на ЮНЕСКО. Мината спира дейността си едва преди няколко години през 2007, след като е работила 700 години. Ежегодно мястото се посещава от над милион туристи от целия свят. Макар в миналото мината да е била само серия от пещери, в момента тя е преобразувана в красиво място, където могат да се видят резби, параклиси, статуи и паметници, направени от сол. Мината Величка се състои от тунели с дължина 300 км, разположени  на девет нива, като първите три нива са отворени за посетители. На тези три нива туристите биват развеждани от гидове за около два часа и разглеждат всички достъпни части от коридорите. Едно от най-популярните места е параклисът на Св. Кинге, който е строен в продължение на 30 години и е изработен изцяло от сол.

Берлинската катедрала

Берлинската катедрала (на немски Berliner Dom) е построена върху Музейния остров в Берлин, Германия. Островът се намира в река Шпрее и на него се помещават пет международно значими музея, част от наследството на ЮНЕСКО.

 

 

 

Въпреки, че е известна като катедрала, това всъщност е протестантска църква. Настоящата ѝ постройка е издигната през 1905г. Куполът на църквата е с височина 70м. Архитектурата ѝ е неоренесансова, а изпълнението ѝ струва около 11.5 милиона германски марки (1905 година). Изградена е от пясъчник. Берлинската катедрала е най-голямата църква в града и със службите, концертите и другите събития, които организира, е от изключителна важност за протестантите в страната и отвъд границите ѝ.

Какво да видим в Берлинската Катедрала

Макар и да не е издигната до предишното си величие след бомбардировките от Втората световна война, с невероятната си фасада сградата е една от най-големите атракции в Берлин. Църквата се намира в историческия център на града и, ако изкачите 270-те стъпала до купола, можете да се насладите на уникална гледка. От там се вижда центърът на града, Музейният остров, Дворцовият площад, както и градината Лустгартен (в превод Градината на удоволствията).

 

Нещо, което със сигурност си струва да се чуе, е огромният музикален орган марка Зауер. Той е създаден по същото време като самата църква. През 1905г е бил най-големият в Германия с 7269 тръби и 113 регистъра. Инструментът бележи върха на кариерата на Вилхелм Зауер, който е сред най-известните майстори в историята. Днес той е единственият запазен в оригиналното си състояние орган от късния романтичен стил. В църквата можете да си закупите дискове с музикални записи, а тук можете да си свалите отделни изпълнения от аудио записа на Токата, изпълнен на органа от църковния музикант проф. Андреас Зийлинг.

В Берлинската катедрала е създаден и музей, в който можете да видите рисунки, проекти и макети, описващи планирането и изграждането на постройката. В музея се намират и декоративни елементи и скулптури, създадени от известни художници и архитекти през 19в. Най-привлекателна сила има интериорен макет в мащаб 1:25, където ясно могат да се видят различни части от църквата.

Криптата на династията Хоенцолен има голямо историческо и културно значение. Съдържа 94 гробници датиращи от 16 до 20 век. Сред тях могат да се различат всички стилове след късния Готик. Има погребални паметници и ковчези, изработени от камък, дърво, метал, като някои от тях са семпли, докато други са богато украсени. Особено редки са дървените ковчези, покрити с текстил – кадифе и брокат. По време на Втората световна война е имало големи поражения върху криптата, тъй като куполът се е сринал върху нея. Вследствие голяма част от ковчезите са силно повредени и реставрацията им още не е напълно приключила.

800px-Dom_Berlin_Gruft_115 800px-Dom_Berlin_Gruft_121

В църквата се помещават две гробища – първото е създадено през 1830г и е сред най-значимите в столицата. То е в неоготически стил и е оградено със стени от три страни. Параклисът, който е в същия стил, е реновиран през 90-те години и се използва за погребения. Второто гробище е регистрирано през 1870г. До параклиса му се намира мемориална каменна плоча, на която са издълбани имената на всички пастори, които някога са служили в църквата.

Berliner_Dom_Interior

Предлагат се обиколки на Катедралата, както и възможност за 30-минутен рецитал. Обиколките са за групи  – обикновени и за ученици. Има възможност и за аудио тур. Подробности за брой хора в група и цени в евро можете да видите тук. Всички цени не включват входната такса. Записването трябва да се направи предварително на тел. +49 (0)30 202 69 119 (английски/немски) или по имейл – besucherdienst@berlinerdom.de.

Най-изгодните цени на самолетни билети до Берлин както винаги са на Evtini-samoletni-bileti.net. Ако публикацията ви е харесала – споделете в социалните мрежи!

 

Айфеловата кула, Париж

Айфеловата кула е метална решетъчна кула с височина 324м (заедно с антените), издигаща се в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман. Тя е един от най-популярните символи на френската столица и Франция като цяло, както и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.

 

 

Строителство на кулата и значимост

Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж, състяло се 1889 г. инженерът Айфел печели конкурс за изграждането на кулата само 2 години преди изложението и успява да я построи само за 2 години, 2 месеца и 5 дни благодарение на иновативен метод за бързо строителство на метални конструкции. Той получава правото да я експлоатира за 25 години след построяването ѝ и през това време кулата приема името „Айфелова кула“.

Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният архитектурен паметник с платен вход в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. През 2011 година е посетена от над 7 милиона туристи, 75% от които чужденци. Общо до 2010 година кулата е посетена от над 250 000 души.

(кликнете на снимката за пълен размер)

Айфеловата кула - панорама

Айфеловата кула – панорама

Айфеловата кула, с първоначална височина от 312м, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е построена Крайслер Билдинг в Ню Йорк, коато я изместена от първото място. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и до днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо. Височината и става 327м на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател на TNT.

Достъп до Айфеловата кула

Кулата е на централно място в Париж и е достъпна както с метро, така и с друг градски транспорт. Панорамата, която се открива от третата площадка не е за изпускане! За препоръчване е да си поръчате билетите онлайн, за да избегнете огромните ежедневни опашки (25 000 души средно на ден).

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени ресторанти. В миналото е използвана за научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

Кулата е отворена от 9:30 сутринта до 11 часа вечерта, а билетите са около 15 евро за един възрастен. Кулата е осветена по зрелищен начин през нощта, можете да се насладите и светлинни шоута всяка вечер, на всеки час. Тогава по Айфеловата кула блещукат хиляди малки лампички, като светлинното шоу трае около 5 минути.

(кликнете на снимките за пълен размер)

Айфеловата кула през нощта

Айфеловата кула през нощта

Айфеловата кула и Париж през нощта

Айфеловата кула и Париж през нощта

Няколко любопитни факта за Айфеловата кула

  • Айфеловата кула невинаги е била кафеникаво-ръждива. През 1889 г. е била боядисана в жълто, а от 1954 и 1961 г. е била решена в кафяво-червената гама.
  • В края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. кулата е била като билборд – три от страните ѝ са били брандирани с реклами на „Ситроен”.
  • Далеч не всички французи се гордеят с постройката. През годините са били правени редица петиции за отстраняването ѝ, тъй като според много хора тя е „безполезна” и дори „грозновата”.
  • През зимата Айфеловата кула се свива. Измервания сочат, че тя губи между 4 и 8 сантиметра, когато температурите са минусови.